Невероятните неща, построени тайно

Невероятните неща, построени тайно

Събота, 29 Октомври 2016 01:00

Хората градят невероятни неща. Има голяма вероятност тази сутрин на път за работа да сте минали край нещо, което би накарало нашите предци да говорят за вещерство и магия. Но никога не се замисляме какво създават хората точно под носовете ни, понеже няма логика някой да построи нещо внушително и да го пази в тайна. Оказва се, че логика има и причините са много.

Следващият път, когато погледнете през прозореца си, може изобщо да не подозирате, че гледате право в нещо като…

1. Първото метро на Ню Йорк

През 1860-те улиците на Ню Йорк Сити не били много привлекателно място. Престъпността и пренаселването правели очевидна нуждата от алтернативен метод за транспорт.

Алфред Илай Бийч, издател на “Scientific America“, бил сред първите, които започнали да търсят решението под земята. Макар това да изглежда като нещо нормално днес, превръщането на жителите на най-големият град в света в подземни създания вероятно е изглеждало доста откачена идея. Нещата станали още по-откачени, когато Бийч представил плановете на метрото: то използвало същия принцип като на онези засмукващи тръби, които сте виждали по филмите.

Прототипът на Бийч се състоял от единичен 100-метров тунел с диаметър 2.4м, който щял да се простира по дължината на Бродуей, от улица Уорън до улица Мъри. Цилиндричните мотриси щели да бъдат контролирани от 48-тонен вентилатор, които щял да изтласква по 22 пътници наведнъж между двете дестинации.

Иноваторът обаче срещнал една голяма пречка: легендарния корумпиран политик Уилям Туийд „Шефа“. Тъй като Туийд имал интерес да държи надземните транспортни компании в бизнеса и да точи пари от тях, Бийч знаел, че всяко предложение за алтернативна подземна система щяло да бъде отхвърлено. Затова той кандидатствал и получил разрешително да инсталира пневматични пощенски тръби под Бродуей.

Използвайки това разрешително, Бийч вложил $350 000 от своите пари, за да финансира изграждането на прототип на метро. Строежът се извършвал предимно през нощта, тайно, а бил завършен само за 58 дни. Щом била завършена, луксозната станция разполагала със стенописи, пейки, статуи и езерце със златни рибки, за да забавлява пътниците докато чакат.

Рискованият ход на Бийч изглеждало сякаш щял да му се отплати, когато прототипът отворил за ентусиазираните граждани, поне докато не се сетите, че няколко месеца е разигравал Туийд. Бийч или е смятал, че ще промени мнението на Туийд, или пет пари не е давал за него, но е грешал. Проектът потънал бързо, заедно с мечтите ни да ни изстрелят през гигантска подземна тръба.

2. Тайното копие на Крайслер Билдинг

В началото на 20-ти век в Ню Йорк размерът определено е имал значение. Корпорациите са издигали високи небостъргачи, за да придобият известност и да се възползват от рекламата. Общо взето най-богатите компании в Америка се състезавали кой ще издигне най-големия пенис в Манхатън.

През 1929г две от най-големите корпорации започнали да се надпреварват в усилията си да създадат най-високата сграда на острова. В единия ъгъл била Крайслер Билдинг, сияещ фар на надеждата за безспирната автомобилна индустрия на Америка. В другия ъгъл била сградата, която днес е на Уол Стрийт 40, спонсорирана от Банката на Манхатън. Уилям Ван Елен, архитекта на Крайслер Билдинг, минал през няколко чернови, преди да стигне до финализираната версия на проекта с височина 246м. Само месец след обявяването на дизайна, Ван Елен научил, че неговият бивш партньор, Х. Крейг Северънс, бил нает да разработи сградата на Уол Стрийт 40 с единственото условие да построи нещо „по-високо от Крайслер Билдинг“.

Двете страни започнали да правят дизайни като луди в една архитектурна надпревара, която трудно би се адаптирала във филм. Когато двете сгради били почти завършени, изглеждало сякаш и двете ще заковат 256 метра. Тогава Северънс решил да покаже на момчетата как се прави и захвърлил чертежите, които били използвали досега, за да побере още три етажа и 26 метра в сградата на банката – ход, който щял да я направи най-високата сграда в света. Но докато той и момчетата се хвалели и си вадели тениски и чаши с надпис „най-високата сграда в света“, Ван Елен бил намислил нещо. Нещо тайно. И високо.

Той тайно построил 38-метрово копие в огромните вентилационни шахти, изградени в случай на пожар. На 23 октомври 1929г, след като проектът на Северънс бил достигнал пълната си височина и не можел да стане по-висок, Ван Елен извадил гигантския си среден пръст и го турил на върха на Крайслер Билдинг, надминавайки сградата на Уол Стрийт 40 и грабвайки титлата.

Това разгорещило дебат относно колко уместен е този ход. Критиците моментално заклеймили копието като срамно украшение. Много архитектурни умове обаче хвалели сградата, със или без копието. На следващата година всички се съгласили, че на никой вече не му пука, понеже била направена още по-висока сграда – док за цепелини.

 3. Завод 2 на Боинг

През 1940-те Завод 2 на Боинг е бил една от най-големите, най-важни сгради в света. Там се произвеждали много от военните самолети, които Съюзниците използвали, за да спечелят Втората световна война. Така Завод 2 станал известен като „сградата, която спечели ВСВ“. Но като за толкова важна сграда, тя изобщо не изглеждала внушително. И точно това била целта.

Проблемът с това да разчиташ на една огромна сграда, за да спечелиш войната е, че врагът ти може да пусне бомбите си от колкото високо си поиска, защото няма да има нужда да се прицелва, нито да е трезвен.

В разгара на войната консервната фабрика е произвеждала по 12 „Летящи крепости” B-17 на ден. Площта от 165кв/км и локацията във Вашингтон означавали, че заводът щял да бъде първото ударено нещо от Японците, ако били решили отново да се изходят на американска земя.

Разбира се първо щяло да им се наложи да го открият. Боинг се обърнали към Джон Дитли, дизайнер на декори от Холивуд. С неговата магия искали да направят огромна, много очевидна сграда по-малко огромна и по-малко очевидна.

Струвало $1 милион ($15 милиона днешни пари), но когато Дитли приключил, той успял да накара най-голямата мишена на Америка да изчезне под цял квартал, разположен върху покрива на завода. Онова, което от въздуха изглеждало като нормален квартал – пълен с къщи, улици, дървета и дори хълмове – отблизо било огромен декор, създаден от шперплат, телена мрежа, зебло и много боя. Камуфлажът бил толкова детайлен, че фалшивите пътища имали табелки с имената на улиците.

Декорът е разглобен след войната, а материалите са предложени на служители от Боинг срещу символична цена. Така днес има домове, които са били построени с части от фалшиви домове, които някога са скривали сградата, която е спечелила войната.

4. Тайният град Арас

След големите загуби в битката при Сома през 1916г, британските генерали се нуждаели от нова нападателна стратегия. Затова насочили вниманието си към град Арас в северна Франция.

Първата причина била географска: градът се намирал близо до фронта на войната, а това било важно. Но истинската причина, поради която Арас привлякъл вниманието им, била историята на града. Той бил древен и построен върху мрежа от подземия, тунели и мазета. Околностите пък били нашарени от големи подземни пещери, изкопани през Средновековието заради въглища. Във война, която се водила предимно в окопите, британците разбрали, че това може да е в тяхно предимство.

Копачите се заловили за работа да свързват подземната мрежа и след месеци вече имали обширни лабиринти, където можели да се поберат 25 000 войници и да излязат откъдето си искат, тъй като се движели под краката на неподозиращия враг.

Освен това тунелите и пещерите не били обикновени – това бил напълно функциониращ подземен град. Имало спални помещения, кухни, параклиси, електрически станции и болница с капацитет за 700 ранени. Свързаните тунели били достатъчно големи, за да може войниците да вървят към битка в едната посока, а в другата да биват отнасяни ранените на носилки. Имало дори по-големи тунели, по които минавала железопътна релса.

На 9 април 1917г от тайния град било извършено изненадващо нападение над немските линии, при което британските войници бликали от дупките като лава от вулкан. За два дена войските успели да постигнат забележителна победа и навлезли толкова навътре във вражеската територия, колкото иначе щяло да им отнеме години.

5. Храмовете на Даманхур

На повече от 30 метра под земята лежи необикновена тайна, изсечена директно в подножието на Алпите в северна Италия и достъпна само от малка къща.

Според Оберто Айрауди – който предпочита да го наричат Фалко – от 10-годишен той изпитвал паранормални видения от „минал живот“ сред невероятно красиви храмове. Това звучало като безсмислиците на някой откачен, но Фалко си поставил за цел да пресъздаде виденията си.

Една нощ през август 1978г Фалко и някои лекомислени негови другари започнали да копаят в планината. През следващите 14 години те работели на 4-часови смени, използвайки прости ръчни инструменти и скици, които Фалко вадил от виденията си. Започнали да се носят слухове, че нещо се случва под къщата и през 1992г полицията се появила на прага на врата. Когато Фалко не ги пуснал, те заплашили да използват динамит. Осъзнавайки, че ченгетата или са сериозни, или са злодеи от филм на Disney, Фалко и неговите даманхурианци се подчинили и превели полицаите през тайната им врата към планината.

Отнело им час, за да разведат ченгетата навсякъде.

В скалите се извивал лабиринт, свързващ седем огромни, богато украсени храма, някои с тавани по 7.5 метра. Очаровани от това, което виждали, властите наистина се оказали злодеи от Disney и конфискували храмовете от името на правителството. Казали на Фалко да продължава да краси, но трябвало да спре да копае, тъй като не разполагал с разрешително за това. Италианското правителство по-късно нарича храмовете „Осмото чудо на света“ и не е чудно защо.

Тунели и тайни стаи водят на километри в планината. Всяка стая е изградена точно според това, което вероятно е било най-шантавият сън, който едно 10-годишно дете е можело да получи. Ние не можем дори да си сглобим нощно шкафче от IKEA, без да ни чуят всички съседи, а тези хора собственоръчно са изградили чудо на света. С ръчни инструменти.

Фалко може да е бил вдъхновен от нещо по-висше, но наистина шантавото е, че е направил всичко това с приятели, които са работели безплатно, от сърце. Всички бихме предложили да помогнем на приятелите си, но сме сигурни, че бихме хвърлили чука и длетото след първата 4-часова смяна.

6. Тайните градове на проекта Манхатън

В края на 1942г инженерният корпус на САЩ поръчва 240кв.км. земя на северозапад от Ноксвил, Тенеси. Достатъчно земя, за да се построят четири града с размерите на Манхатън. Сякаш това не било достатъчно, за да започнат местните да задават въпроси, но след това там построили три огромни завода. И като казваме огромни, имаме предвид, че един от тях е бил най-голямата сграда в света по онова време.

Скоро след това 75 000 души се изсипали, за да работят там, а строители започнали да издигат град, за да ги подслонят. До този момент все още никой не знаел какво се случва. Дори хората, които работели в гигантските заводи, не знаели. Най-зловещото било, че градът не бил отбелязан на никоя карта.

Най-шокиращото пък било как всички научили за случващото се: от вестника, ден след като САЩ пускат първата атомна бомба в Япония.

Градът в Тенеси, който после е кръстен Оук Ридж, не бил единственият таен град. Докато той бил изграждан в Тенеси за работниците, които произвеждали материалите, нужни за изграждането на бомбите, строителите (на които не било казано какво строят) издигали друг таен град в Лос Аламос, Ню Мексико. Този нов град, известен за военните с името „Обект Y”, бил дом за учените и инженерите, замесени в проекта.

Освен това близостта до пустините на Ню Мексико е от полза в случай, че имаш нужда да взривиш атомна бомба. Всичко на всичко проектът Манхатън дал работа на над 130 000 души, много от които живели в тайни градове и нямали представа какво правели.

 

Още новини от Свят

Само 1% от сирийските бежанци приели развитите страни

Едва 1% от сирийските бежанци са приели богатите страни, показва изследване на „Оксфам”, цитирано от „Франс прес”. Британската благотворителна организация призовава богатите държави да приемат… Прочети още »
  • Великият Рим – агонията и краят Великият Рим – агонията и краят
  • И най-великото е временно И най-великото е временно
  • Живял е такъв човек: Д-р Сатана Живял е такъв човек: Д-р Сатана
  • Какво се случи на 11 септември с Кулите близнаци и света Какво се случи на 11 септември с Кулите близн
  • Европа платила скъпо за откритията на Колумб Европа платила скъпо за откритията на Колумб
  • В оазиса Сива ли е гробът на великия Александър? В оазиса Сива ли е гробът на великия Александ
  • 750 века Календарът на Адам отмерва времето 750 века Календарът на Адам отмерва времето
  • Лудите планове за спечелване на войната Лудите планове за спечелване на войната
  • Започва 6785г. по българския календар Започва 6785г. по българския календар
  • Как водката решава руската история Как водката решава руската история
  • Средновековна Европа и нейните секс-скандали Средновековна Европа и нейните секс-скандали
  • Описаното в Библията, никога не се е случвало Описаното в Библията, никога не се е случвало

Не пропускайте