Как Великите сили предадоха горда Полша

Как Великите сили предадоха горда Полша

Събота, 12 Ноември 2016 01:00
През първата половина на 20-и век никоя друга европейска столица не е имала толкова значима и трагична съдба като Варшава. Тя е окупирана от Германия по време на Първата световна война, а източните й предградия са опожарени при атака на болшевиките през 1920г. Градът се предава под натиска на нацистите през 1939г. след месец непрестанен артилерийски огън и въздушни бомбардировки.
Германската окупация е брутална и смъртоносна. Еврейското население, наброяващо над 350 000 души е изолирано в преградено гето и освен, че загива от глад и болести, поетапно е избивано в лагерите на смъртта. В крайна сметка всички са екзекутирани до пролетта на 1943г, въпреки героичната съпротива на няколкостотин еврейски бойци от въстанието във Варшавското гето.
Полша е първата страна, която се опълчва на Хитлер. Именно там започва Втората световна война, когато Германия и Съветският съюз буквално помитат страната през Септември 1939г. В крайна сметка след 5-седмична съпротива, Полша е разгромена и територията й се поделя между двете големи сили. Почти веднага след това се сформира задгранично правителство – първо във Франция, а след това в Лондон. Полските части, които успяват да се измъкнат, се бият в защита на Франция, а по-късно участват и в Битката за Британия.
До лятото на 1944г. Съветският съюз освобождава десетки хиляди военнопленници и полското правителство вече командва армия от 150 000 души. Свободните полски дивизии са съществена част от усилията на Съюзниците. Под командването на генерал Владислав Андерс Втора полска част успява там, където британци и американци се провалят – превзема окупираното от нацистите абатство Монте Касино. След това във Франция, след инвазията в Нормандия, Първа бронирана дивизия на поляците помага за нанасянето на съкрушителна победа над германците във Фалез.
В окупирана Полша е сформирана нелегална армия в лицето на най-голямата съпротивителна част през ВСВ – Армия Крайова. Тя била незаконна военна организация, която защитавала интересите на Свободното полско правителство в Лондон. В средата на 1944г. в нея участвали повече от 300 000 войници, а след войната се превръща в легенда.
Армия Крайова се занимава със саботажи и отмъщения срещу германците. Оказва се и доста полезна за Съюзниците като разузнавателен инструмент, събирайки информация за германските сили на изток и развитието на тайните германски ракети.
Основната цел на Крайова обаче била подготовката за очаквания колапс на Германия и освобождението на страната. Този момент изглежда дошъл през лятото на 1944г.
Войната в Европа изглежда се развивала добре за Съюзниците в края на Юли същата година. След успешната инвазия в Нормандия, американски и британски сили започват да се придвижват през северната част на Франция, напредвайки към Париж. В Италия вече били подминали Рим, а на Източния фронт нацистите претърпяват поредица от големи загуби и изглежда отстъпвали бързо на запад.
Тогава съветските танкове достигат източните предградия на Варшава. От Москва се изпраща съобщение до народа на Полша да въстанат срещу германците. Започнала една от най-ужасяващите и кървави битки в историята – битката за Варшава.
Надежда и предателство
Офанзивата на Армия Крайова започва по обяд на 1 Август 1944г. Очаквало се въстанието да продължи около седмица и на него се гледало по-скоро като на чистка. Тези изчисления се оказват погрешни. Германците решават да останат и да бранят „крепостта”, докато в същото време руснаците спират своята офанзива. Битката продължава не една, а цели девет седмици, превръщайки се в най-продължителното и кърваво гражданско въстание във войната.
Въпреки първоначалния успех на поляците, които успяват да освободят голяма част от града, много скоро нещата се обръщат. Силите между двете страни били в полза на германците. Крайова има на разположение около 40 000 войника, включително 4000 жени – само 10% от тях обаче са въоръжени и то с леки оръжия. Германците имат същия брой сили, но са снабдени с тежки артилерии, танкове и самолети.
Тези девет седмици се оказват най-голям ужас за цивилното население. Само на 5 и 6 Август близо 50 000 души са избити във Вола – мъже, жени и деца са брутално екзекутирани. Масовото убийство е дело на SS, полицията, наказателните батальони и части от руската освободителна армия.
Съюзниците гледат и бездействат. Съветската армия е в непосредствена близост до кървавите събития, но не предприема нищо. Поляците постепенно губят сили и надежда, осъзнавайки, че са сами в битката срещу Германия. Накрая всички осъзнават, че са предадени и пожертвани в името на чужди интересни.
Огънят утихва на 2 Октомври, когато въоръжените сили на Полша официално се предават. Останалите 650 000 цивилни са депортирани в лагер на юг от града. Общо загубите по време въстанието възлизат на над 150 000 убити цивилни и 20 000 от армия Крайова. Германците губят едва 10 000 човека.
След хората, на ред бил града. Хитлер планирал да унищожи Варшава още преди началото на войната. Имал планове там да бъде построен нов провинциален град. Победата над съпротивата дава идеалната възможност и самият фюрер издава заповед целия град да бъде опожарен и изравнен със земята.
Създадени са специални немски части, които методично с помощта на огнехвъргачки и експлозиви взривяват къща по къща. Сега плановете били на мястото на града да се построи военна база или дори да се направи изкуствено езеро, каквото бил намислил Хитлер и за руската столица Москва.
Разрухата продължава три месеца – 80% от Варшава са напълно унищожени. Когато Съветската армия „освобождава” града през Януари 1945г. той е една пустиня, изпълнена с руини и пепел.
Предателство
Битката за Варшава е неуспешна, защото макар Съветския съюз да дава зелена светлина за започване на въстанието, съветската и британската армии отказват да помогнат на поляците. Американците също бездействат, вместо да настояват Сталин да окаже съдействие.
Напредването на съветските части спира при река Вистула, откъде се виждал града. Сталин скъсва всякакви дипломатически отношения с полското правителство още през пролетта на 1944г, когато то иска Международният червен кръст да разследва убийството на хиляди полски офицери в Катин.
Чърчил, Рузвелт и Сталин
При така нареченото Катинско клане съветската армия убива повече от 22 000 поляци, които са пленени след инвазията от 1939г. Съветският съюз се опитва да обвини германците и признава вината си чак 50 години по-късно.
Това обаче не е единствената причина Сталин да отказва помощ на поляците. Той нямал интерес да помага на Армия Крайова да освободи Варшава и да даде държавата обратно в ръцете на поляците. Плановете му били да анексира източната половина от Полша, която му се падала според споразумението за териториална подялба от 1939г, след което да упражни контрол и върху другата половина. Западните Съюзници тайно се били споразумели за тези действия на конференция в Техеран.
Поляците очаквали и най-лошото от Сталин, но вярвали, че Великобритания и Америка ще ги подкрепят на всяка цена и ще накарат и руснаците да действат. Това се оказало голямо грешка. Когато Армия Крайова иска пратки с оръжия и запаси във Варшава, Съветският съюз отказва и не разрешава на съюзнически самолети да кацат и презареждат на тяхна територия. Едва в края на Септември били направени масивни въздушни доставки, но вече било твърде късно.
Цената на свободата
Битката за Варшава от 1944г е най-тежкият период от историята на Полша. Загубата се превръща в огромна трагедия за целия полски народ. Смъртта и унищожението били от апокалиптичен мащаб. За оцелелите, които трябвало да живеят в следващите десетилетия на комунизъм след победата на Сталин, въстанието било източник на гордост и вдъхновение.
Поляците знаели, че свободата си има цена и трябва да се направят много саможертви, за да се постигне, но знаели и, че борбата невинаги води до бързи продължителни резултати. Споменът за Армия Крайова и въстанието, онези 63 дни борба за свобода завинаги влизат в съзнанието на поляка. Това помага на нацията да оцелее в следващите трудни години.
Именно същият този дух и надежда като при битката за Варшава изпълнили душата на полския народ отново през 1980-те, когато профсъюзът Солидарност печели изборите и допринася за разпадането на Съветския съюз.
Без съмнение Битката за Варшава е събитие, което не трябва да забравят не само поляците, но и всеки един от нас. Не бива да забравяме и стотиците хиляди души, които дадоха живота си за една свободна страна в борбата срещу болните амбиции не само на Хитлер, но и на Сталин и останалите „големи” пълководци. Тези, които уж се бореха срещу голямото зло в лицето на нацизма, но всъщност крояха не по-различни планове и безсмислено въвлякоха мирното население на цял един континент, а и на целия свят, в най-смъртоносния и ужасяващ конфликт в историята на човечеството, довел до смъртта на повече от 70 милиона души!

Още новини от Свят

Лекар и мед. сестра в Италия заподозрени за смъртта на 45 пациенти

В Италия лекар и медицинска сестра са арестувани по подозрение, че са причинили смъртта на 45 души, съобщава БНР. Те са работили в болницата в… Прочети още »
  • Никой, никога не разгада напълно тези хора Никой, никога не разгада напълно тези хора
  • Ан Бони – жената–пират Ан Бони – жената–пират
  • За простосмъртни - забранено! Вратата на боговете За простосмъртни - забранено! Вратата на бого
  • Тези войни щяха да променят историята Тези войни щяха да променят историята
  • На Албиона признават този човек за равен на Нелсън На Албиона признават този човек за равен на Н
  • Как изчезна Македонското царство Как изчезна Македонското царство
  • Изобретенията, които промениха света Изобретенията, които промениха света
  • За славата, гордостта и достойнството си не се нуждаем от митове За славата, гордостта и достойнството си не с
  • Не позволявайте да ви лъжат чрез историята Не позволявайте да ви лъжат чрез историята
  • Зад величието понякога стоят…наемници Зад величието понякога стоят…наемници
  • Джеймс Кук – капитанът и канибалите Джеймс Кук – капитанът и канибалите
  • Последният класически пират Последният класически пират

Не пропускайте