Континентът, който /не/го е имало

Континентът, който /не/го е имало

Четвъртък, 17 Ноември 2016 01:00
Днес Атлантида се смята за мит, но през XVIII век се говорело сериозно за тази земя. Учените от онова време се опитвали да обсъждат този митичен остров в контекста на естествената философия и география. Движел ги интересът към проблема за зараждането на цивилизацията и ролята на астрономията в нейното формиране.
Астрономът Елио Антонело разказва в статия за споровете около Атлантида, разгърнали се през XVIII век.
Един от учените, интересуващи се от Атлантида, бил Джовани Риналдо Карли, роден в Кападистрия, Венецианска република (днес това е град Копер в Словения). Той пристигнал в Милано, където през 1765 година бил назначен за президент на борда на държавната икономика и търговия, Висшия учебен съвет и финансите. След като се пенсионирал, Карли публикувал труда „Писма за Америка“, в който описвал Атлантида и нейното положение на световната карта.
Той черпел вдъхновение от творбите на френския астроном, математик и историк Жан Силвен Байи, публикувани няколко години по-рано в Париж. Байи говорел за „допотопна“ култура, достигнала големи успехи в астрономията.
„Писма за Америка“
„Писма за Америка“ не са издържани в академичен, а в свободен стил – Карли не претендирал за научност на своите изводи. Трудът му бил публикуван в три тома, които, първо, обсъждат произхода на доколумбовите американски цивилизации и ги сравняват с европейските, африканските и азиатските, и второ, правят опит да анализират информацията за Атлантида в контекста на зараждането и развитието на планетата Земя. Карли се опира на свидетелствата на свои съвременници, пребивавали в Новия свят, както и на произведения на класическата литература.
В първия том Карли критикува подхода на холандския географ и дипломат Корнелис де Пау, изучаващ индианците. Авторът на „Писма за Америка“ упреква Де Пау, който никога не е бил в Новия свята, за това, че отхвърля всякакви свидетелства на очевидци, ако те противоречат на неговите изводи.
Холандецът твърдял, че коренното население на Америка стои по-ниско в своето развитие от европейското и причината за това били климатът и географията на континента. Карли се опирал на свидетелства за доколумбовите коренни американци, записани от йезуита Франсиско Хавиер Клавихеро, роден и живял известно време в Мексико.
Карли смятал, че всъщност развитието на цивилизацията на индианците слабо се отличава от това на европейците. По-конкретно той отбелязвал умението на ацтеките и инките да изработват оръжие и инструменти, а също така да водят войни. Карли съпоставял ацтеките с древните перси на цар Дарий.
Във втория том той сравнява двете полукълба на Земята и отново прави аналогии. След това се впуска в пространствени разсъждения за произхода на имената и термините. Така Карли вижда много общо между Атлантида, Атлас и ацтекската дума „атлан“, с която те назовавали своите градове.
Ученият сравнява астрономичните познания на индианците с науката на древните египтяни и гърци, като отбелязва точността на съставените от коренните американци календари. За разлика от Де Пау, който твърди, че коренните американци не са нищо повече от варвари, Карли стига до заключението, че знанията на ацтеките и инките за движението на небесните тела са били не по-лоши от тези на древните гърци, а понякога дори ги превъзхождали.
Земя насред океана
Като изучил традициите, религиозните вярвания, писмеността, обредите, термините, имената и астрономията на индианците, Карли направил извод, че в миналото двете полукълба на Земята са били свързани. Той вярвал в съществуването на древна Атлантида – голям остров или континент насред Атлантическия океан, който потънал.
Кога се е случило това? Карли смятал, че щом индианците не са познавали парите и желязото, то значи катастрофата се е случила преди няколко хиляди години – преди библейския потоп.
Ученият подчертавал необходимостта от разработката на хронология, в която да се има доверие. Изучавайки свидетелствата, останали от древните цивилизации, Карли стигнал до извода, че разцветът на епохата на Атлантида е бил преди около 6600 години.
Изследователят направил и предположение за това, което е унищожило митичния остров-континент – според него това е била комета, а сблъсъкът ѝ със Земята е довел не само до загиването на Атлантида, но и орбитата на Земята се отдалечила от Слънцето, изменил се и наклонът на оста на въртене на нашата планета.
Като потвърждение на думите си Карли посочвал фосили на праисторически морски животни, намирани на сушата – значи в историята на планетата такива събития не са рядкост. Карли обръщал внимание на това, че легенди за Атлантида има само в Европа и Африка (под която разбирал Египет), но липсват в Азия, което свидетелства за нейното местоположение.
И така, според Карли, Атлантида е била разположена в Атлантическия океан и е била управлявана от цар Атлас, който изобретил астрономията и я разпространил както в Източното, така и в Западното полукълбо.
Историята не е математика
В третия том Карли разсъждава за последствията от сблъсъка с кометата и влиза в полемика с Байи.
Байи се обръща към теорията на Жорж-Луи Леклерк, който смята, че Земята се е формирала от някаква концентрация на „гореща слънчева материя“, която постепенно е изстивала, като се започне от полюсите. Ако това е така, разсъждава французинът, древната цивилизация на Атлантида, първата на планетата, би трябвало да е възникнала именно на Северния полюс, тъй като този регион е изстинал първи. Останалата част от земното кълбо тогава още било прекалено гореща.
През XVIII век Азия (по-точно Индия) била смятана за люлката на цивилизацията и Байи в своите беседи с философа Волтер се опитвал да го убеди, че това не е така и че всъщност астрономията и науката изобщо са били изобретени в Северна Атлантида и оттам са се разпространили на юг.
Философът спорел с него: защо древните брамини да не са изобретили астрономията, след като в Индия климатът е бил добър и им се е налагало да изучават движението на небесните тела, за да регулират своя живот и да работят на полето – те не са имали други ориентири.
На това Байи отговарял, че нуждата изобщо не предполага решаване на проблемите, и настоявал на своето – индианците са научили атлантите, а след това те си присвоили изобретяването на астрономията. Волтер се усъмнил: а защо те не са имали никакви предания за древни цивилизации? На това Байи отбелязал, че съмнението винаги е допустимо в науката, но не всяка истина може да се докаже като математическа теорема.
Палячото Байи
Карли критикувал такъв подход, като сочел, че французинът е събрал факти и предания от различни древни източници и ги е комбинирал според своето виждане. Той наричал Байи фокусник, създаващ илюзията за вярност на своите твърдения, на които читателят не е в състояние да противостои.
Следва да споменем, че френският учен действително имал доста нееднозначна репутация. Някои от колегите на Байи го наричали палячо шегаджия, а други го превъзнасяли като велик историк и изследовател. В последните години от своя живот той се ползвал с голям авторитет в научните кръгове.
По какви критерии Байи е предлагал да се работи, щом от историческа гледна точка нищо не може да се докаже с точност? Той споменава три критерия за достоверност на своите твърдения – разумното използване на свидетелствата, оценка на вероятността и съпоставянето на фактите, изложени в различните легенди. Изглежда съвсем разумно, но значи ли това, че Атлантида, съгласно древните източници, е била разположена някъде в района на Шпицберген?
В своите изследвания Байи и Карли се опират на извадка от „доказателства“ на собствената си правота, пропускайки това, което не се вписва в тяхната световна картина. Подобен подход към изучаването на въпроса за Атлантида се прилага и днес от много специалисти, затова голяма част от такива изследвания справедливо се смятат за псевдоисторически.

Още новини от Страната

Договорени са 30% и са изплатени 7% от парите в бюджетите на ОП

Общото договаряне по оперативните програми на ЕС е 30 процента от бюджета им и с около седем процента реално изплатени средства в края на 2016… Прочети още »
  • За простосмъртни - забранено! Вратата на боговете За простосмъртни - забранено! Вратата на бого
  • Тези войни щяха да променят историята Тези войни щяха да променят историята
  • На Албиона признават този човек за равен на Нелсън На Албиона признават този човек за равен на Н
  • Как изчезна Македонското царство Как изчезна Македонското царство
  • Изобретенията, които промениха света Изобретенията, които промениха света
  • За славата, гордостта и достойнството си не се нуждаем от митове За славата, гордостта и достойнството си не с
  • Не позволявайте да ви лъжат чрез историята Не позволявайте да ви лъжат чрез историята
  • Зад величието понякога стоят…наемници Зад величието понякога стоят…наемници
  • Джеймс Кук – капитанът и канибалите Джеймс Кук – капитанът и канибалите
  • Последният класически пират Последният класически пират
  • И в древен Рим се харчели „фалшивите новини” И в древен Рим се харчели „фалшивите новини”
  • Великият Рим – агонията и краят Великият Рим – агонията и краят

Не пропускайте