Историята помни: Атомни бомби над Испания

Историята помни: Атомни бомби над Испания

Събота, 26 Ноември 2016 01:00
Вероятно повечето читатели никога не са чували за това събитие, това не е случайно - по онова време САЩ полагат неимоверни усилия да го прикрият и омаловажат.
На 17 януари 1966 над Испания американски бомбардировач B52 влиза във въздушен сблъсък със самолет за зареждане на гориво. В резултат четири водородни бомби се отделят от бойния самолет. На две от тях им се отварят парашутите и те се приземяват без да причинят щети - едната в Средиземно море, а другата на сушата. Другите две бомби обаче имплодират (спукват се без да експлодират). Това е достатъчно да разпръснат голямо количество плутоний върху почвата около град Паломерес в Андалусия.

Как обаче този сериозен инцидент остава на практика прикрит? Оказва се, че САЩ имат разписан протокол какво да се прави в такива случаи. Това се налага, защото не се случва за първи път. Дори военните имат термин - "счупени стрели", който значи изгубени или повредени атомни бомби. САЩ признават за 32 "счупени стрели", макар че независими изследователи предполагат, че са много повече. Най-общо протоколът изисква да се мълчи за инцидента, ако това е невъзможно, да се отрича, а ако и това е невъзможно - да се омаловажава. Така в конкретния случай се говори за "малко сънливо селце". Журналистите, които получават бюлетините от военните, на свой ред продължават да ползват тези термини в репортажите си, без особени проверки. Една забележка - дори и днес е така, забелязвам, че често пъти големите агенции публикуват само официалните комюникета на руското или американското военно министерство, игнорирайки информациите (включително и видео клиповете) идващи от самото засегнато място. Не е рядкост тези "любителски кадри" да са в противоречие с официалните изказвания.

В случая с Паломерес още нещо изиграва решителна роля за това истината да остане прикрита. Както споменах в началото, една от бомбите пада в морето без да се взриви и да изпусне радиация. Това е невероятен късмет за американците, дава им начин да се измъкнат от скандала. Всичкият медиен интерес е насочен натам и почти нищо не се споменава за другите бомби паднали на сушата. За прибирането на бомбата от водата, са пратени няколко военни кораба и цялата операция отнема 80 дни. Международни новинарски агенции отразяват случващото се. Като мярка за сигурност, през това време е забранен риболова в района. Местните рибари не могат да излизат с лодките си в морето и хората гладуват. С право репортерите се възмущават от това как местните хора не могат да се изхранват по начина по който винаги са го правили. Това обаче отклонява възмущението от другото зло - плутоният разпръснат по полята. Освен това се появяват слухове, че бомбата във водата изпуска радиация. Това не е вярно, но е добре дошло за американците (дали те самите не пускат тези слухове?). Американският посланик плува във водите в забранената зона, за да докаже, че няма никаква радиация. И, хоп, ето ти новина - "радиация няма", кой да ти обърне внимание, че става въпрос само за морето, не и за сушата, където има радиационно замърсяване. Така американците излизах "сухи" от цялата тази история.

Какви са опасностите все пак от разпръснатия плутоний? По приблизителни изчисления при инцидента в района са се разпръснали 10 килограма от радиоактивното вещество. Един милиграм плутоний гарантирано предизвиква рак на белите дробове ако се вдиша, сами можете да прецените колко сериозна е опасността за хората живеещи в района. Плутоният може да се поеме и заедно с храната отглеждана там, в такъв случай пак има опасност, макар и не толкова голяма, колкото ако директно се вдиша и попадне в белите дробове.

Местните хора знаят за опасността, но защо, толкова години след инцидента, сякаш, самите те продължават да прикриват случилото се? Обяснението за това е чисто икономическо. Районът се посещава от туристи, освен това разчита на производството на селскостопанска продукция, всяка година земята е обработвана от много работници идващи от чужбина (вероятно и от България). Нима местните хора искат да прогонят туристите и наемните селскостопански работници като им кажат, че има плутоний наоколо? Районът е изнасял и все още изнася домати и друга продукция за страни като Великобритания и Германия. Освен това се ползва с репутацията на място за "алтернативен" туризъм включително секс туризъм и плажове и хотели за нудисти (виж една от долните снимки). Всичко това може да рухне, ако се раздуха опасността от радиацията...

(Източник: http://www.vice.com/en_uk/read/photos-from-that-time-america-nuked-spain-by-accident-palomares?)

Снимката е дело на Джон Хауърд, американски историк, академик и фотограф, който е решен да запознае света със случилото се в Паломерес през далечната 1966 година.

Георги Бончев

Още новини от Релакс

Шейк изкушава с... магаре

Ирина Шейк отново изкуши със снимки. Този път част от интериора за нейната фото сесия бе магаре. Магаренцето е един от най-необичайните партньори за снимки,… Прочети още »
  • Никой, никога не разгада напълно тези хора Никой, никога не разгада напълно тези хора
  • Ан Бони – жената–пират Ан Бони – жената–пират
  • За простосмъртни - забранено! Вратата на боговете За простосмъртни - забранено! Вратата на бого
  • Тези войни щяха да променят историята Тези войни щяха да променят историята
  • На Албиона признават този човек за равен на Нелсън На Албиона признават този човек за равен на Н
  • Как изчезна Македонското царство Как изчезна Македонското царство
  • Изобретенията, които промениха света Изобретенията, които промениха света
  • За славата, гордостта и достойнството си не се нуждаем от митове За славата, гордостта и достойнството си не с
  • Не позволявайте да ви лъжат чрез историята Не позволявайте да ви лъжат чрез историята
  • Зад величието понякога стоят…наемници Зад величието понякога стоят…наемници
  • Джеймс Кук – капитанът и канибалите Джеймс Кук – капитанът и канибалите
  • Последният класически пират Последният класически пират

Не пропускайте