Неизвестните въстания, които промениха света – част втора

Неизвестните въстания, които промениха света – част втора

Четвъртък, 08 Декември 2016 01:00
Човек може да понесе много, но в даден момент чашата прелива и е принуден да отвърне. Когато големи групи хора са третирани зле, често резултатът е изблик на насилие и унищожение. Наричаме го бунт, въстание, размирици. Историята е пълна с такива случаи. Много от тях са не толкова значителни и постигат временен ефект върху статуквото, но има някои, които променят завинаги историята.
Стачката в Тонъпанди
Десетилетия след смъртта си, Уинстън Чърчил продължава да е спорна фигура. Той печели благодарността и уважението на повечето хора с действията си по време на Втората световна война, но политическата му кариера е пълна със събития, които пораждат недоволство и ярост у различни групи
Бунтовете в Тонъпанди през 1910г се случват много преди Чърчил да стане министър-председател през 1940г. Тогава той е държавен секретар и като такъв получава задачата да се намеси в поредица от конфликти между полицията и миньори в долината Ронда в Южен Уелс.
Миньорите протестират срещу коалицията на собствениците, станала известна като Уелската комбина. Обединявайки се, собствениците на мините контролират цените и смъкват надниците. Миньорите излизат да стачкуват и ефективно спират работата на повечето местни мини, въпреки усилията на собствениците да разпуснат стачките. На 7 ноември миньорите се сблъскват за първи път с полицията и избухва яростно насилие на площад Тонъпанди.
Чърчил е запомнен като злодеят в този период от историята, защото изпраща военните и им разрешава да стрелят. Нов поглед върху събитията обаче показва, че това не е точно така. Няма доказателства военните да са изстреляли и един куршум, а Чърчил явно не е искал да ги праща там, а не е имал друг избор.
Близо 100 полицаи и 500 протестиращи са ранени при сблъсъците. 13 миньори са арестувани и съдени, а по време на съдебния процес пред града се изсипват 10 000 техни поддръжници. На следващата година да стачкуват излизат миньори от цялата страна. В резултат на това е приет закон, който подсигурява минималната надница за всички миньори.
Шампанските бунтове
Също през 1910г, във Франция негодуват заради нещо друго – гроздето. Днес шампанското има само един истински произход. Истинското шампанско може да се произвежда само чрез определен метод и от грозде, идващо от определени места в Шампан.
През 1911г обаче, това правило е въведено едва отскоро и не е ясно определено. Освен това е в полза на департаментите Марн и Ен, а Об остава ощетен. Прибавете към това няколко години лоша реколта и нашествие от вредители и ще разберете, че лозарите имат за какво да са недоволни.
По онова време повечето лозари не произвеждат сами шампанско, а просто продават грозде на винопроизводителите. Лошата реколта и голямото търсене за шампанско кара винопроизводителите да търсят грозде от други места, но все пак искат да нарекат продукта си „шампанско“.
Също като с миньорите от Великобритания, бизнесмените от Шампан се обединяват, за да поддържат цените ниски. Така през януари 1911г чашата прелива, когато лозари причакват камиони с грозде на пътя и ги хвърлят в реката. Нападат няколко села в Шампан, като най-сериозно го отнася Аи в Марн. Френското правителство изпраща 40 000 военни, за да се справят с безредиците.
След преговори и утихване на напрежението е установена ясна зона за производство на шампанско, в която е включен и Об. Разработена е и точкова система, определяща качеството на гроздето, която се използва и днес.
Но лозарите от Марн губят своите привилегии и това поражда нови безредици през април. Друго събитие обаче кара всички да забравят за проклетото шампанско и да се обединят срещу много по-голяма заплаха – Първата световна война.
Бунтът срещу дългите жакети
През 30-те години в САЩ мъжкият костюм с дълъг жакет и стесняващи се надолу панталони е популярен сред младежите от малцинствата, особено сред мексиканските американци, които очертават своя собствена подкултура, наречена пачуко. През 1943г именно този костюм е в центъра на едно на едни от най-бруталните безредици в историята на Лос Анжелис.
По това време в Ел Ей живее една от най-големите латино общности в страната. Това не се нрави особено на преобладаващо белите военнослужещи в Южна Калифорния през Втората световна война. Случва се така, че костюмът с дълъг жакет започва да се свързва с уличните банди заради известно убийство от предишната година. Освен това костюмът е сметнат и за непатриотичен заради нуждата от повече плат във време, когато войната налага ограничение за използването на вълна. Всъщност повечето шивашки компании дори спират да шият такива костюми и клиентите си ги поръчват от шивачи на черно.
През 1943г между американски военни и латино младежи започват да избухват сблъсъци, които ескалират все повече. Полицията не се намесва в конфликта, медиите го насърчават и наричат „прочистване на града от хулигани“, а командващите офицери пазят хората си от проблеми с полицията.
Бунтът достига катастрофални мащаби на 7 юни. Около 5000 военни и цивилни навлизат в квартали на чернокожи и латиноси и брутално се нахвърлят върху малцинствата. В резултат на този инцидент всички военни са изгонени от Лос Анжелис, а носенето на костюм с дълъг жакет е забранено.
Поради външен натиск е създадена комисия, която да открие причината за безредиците. Заключението се оказва расизъм. Кметът Флечър Боурън обаче не е съгласен и настоява, че сблъсъците са провокирани от вандали и бели южняци. При сблъсъците са ранени повече от 150 души, а 500 латиноси са арестувани.
Тези събития по-късно оказват голямо влияние и вдъхновение върху правозащитници като Малкълм Х и Сесар Чавес.
Оризовите бунтове
Масатаке Тераучи служи в японската имперска армия, където достига най-висок чин, след което става министър-председател на Япония през 1916г. Само две години по-късно обаче е свален от властта, когато избухват най-големите безредици в модерната история на страната.
Като военен и политически лидер, Тераучи прилага агресивна политика, за да разшири територията на Япония. Преди Първата световна война той е деен в анексирането на Корея. Дава заеми на китайския военачалник Дуан Чируй в замяна на китайски провинции. По време на ПСВ пък се съюзява с Великобритания и изпраща кораби в Тихия и Индийския океан, за да превзема вражески колонии.
Експанзията на Тераучи оказва негативен ефект върху страната – инфлацията удвоява цената на ориза. В същото време правителството се запасява с ориз, който изпраща на войските участващи в Сибирската интервенция през 1918г.
Първият (мирен) протест започва в малко рибарско село в префектурата Тояма през юли 1918г. От там тръгва вълна на недоволство из целия регион. Хиляди хора се надигат и протестират дни наред. През август протестите обхващат и съседната префектура Нагоя, където ескалират в насилие и брутални улични битки. Почти 1/3 от населението на Нагоя – 430 000 души – взема участие в протестите, а общият брой в цялата страна е над 10 милиона.
Градове като Токио, Осака и Кобе са опустошени от бунтове, а към фермерите се присъединяват също работници от фабриките и миньори.
Безредиците са безпрецедентни по обхват, размер и насилие. Арестувани са 25 000 души, от които 8200 получават присъди вариращи от глоби до смъртно наказание.
Поемайки отговорност за колапса на обществения ред, Тераучи и кабинета му се оттеглят на 29 септември 1918г.
Аферата Ревельон
Една от най-важните глави от европейската история е Френската революция през 1789г. Тя сваля монархията и установява Франция като република под властта на Наполеон, но също така нанася удар на монархията в глобален план – все повече и повече хора предпочитат демокрацията.
Революцията не се случва за една нощ. Готви се от векове и продължава десетилетие, преди да бъде възвърнат реда. Затова е трудно да се посочи точният момент на началото й, макар повечето историци да са съгласни, че това е щурмът на Бастилията на 14 юли 1789г.
Въпреки това, аферата Ревельон, която се разиграва два месеца по-рано, е смятана за един от първият брутални сблъсъци по време на революцията и нещо като „репетиция“.
Безредиците избухват заради коментар, направен от Жан-Баптист Ревельон, собственик на фабрика за тапети, който казва, че му е мъчно за времената, когато човек можел да живее с 15 су на ден. Привидно безобиден коментар, хората го разбират малко погрешно и работниците се опасяват, че Ревельон иска да им намали надниците.
Така на 26 април избухва стачка. Първоначално протестите са мирни, но френската гвардия се намесва и открива огън по тълпата, убивайки десетки. Няколко от протестиращите са арестувани и обесени, за да се всее страх сред участниците и да не се бунтуват повече. Разбира се ефектът се оказва точно обратен и тълпата гледа на това като на още по-голямо потисничество за работническата класа.
Кулминацията е на 28 април, когато афектираните работници нападат имотите на Ревельон и изгарят всички тапети, лепила, мебели и картини. Избата му с 2000 бутилки вино е разграбена. Ревельон и семейството му едва успяват да избягат и да се укрият в наблизо намиращата се Бастилия.
В разигралото се меле загиват 25 души, а Ревельон се мести в Англия.

Още новини от Релакс

16 януари – световният ден на "Бийтълс"

На тази дата през 1957 г. в Ливърпул е открит клуб "Кавърн" (Cavern в превод "Пещерата"), където дебютира легендарната група. От февруари 1961 до август… Прочети още »
  • За простосмъртни - забранено! Вратата на боговете За простосмъртни - забранено! Вратата на бого
  • Тези войни щяха да променят историята Тези войни щяха да променят историята
  • На Албиона признават този човек за равен на Нелсън На Албиона признават този човек за равен на Н
  • Как изчезна Македонското царство Как изчезна Македонското царство
  • Изобретенията, които промениха света Изобретенията, които промениха света
  • За славата, гордостта и достойнството си не се нуждаем от митове За славата, гордостта и достойнството си не с
  • Не позволявайте да ви лъжат чрез историята Не позволявайте да ви лъжат чрез историята
  • Зад величието понякога стоят…наемници Зад величието понякога стоят…наемници
  • Джеймс Кук – капитанът и канибалите Джеймс Кук – капитанът и канибалите
  • Последният класически пират Последният класически пират
  • И в древен Рим се харчели „фалшивите новини” И в древен Рим се харчели „фалшивите новини”
  • Великият Рим – агонията и краят Великият Рим – агонията и краят

Не пропускайте