Джеймс Кук – капитанът и канибалите

Джеймс Кук – капитанът и канибалите

Четвъртък, 02 Февруари 2017 01:00

След малко повече от два века, от плаването на Магелан, английският мореплавател Джеймс Кук се прославя с трите си околосветски плавания. Син на беден ратай, като малък Кук работи на товарен кораб, като юнга. По-късно става офицер- най-младият капитан в Англия. Взема участие в битките на англичаните с французите в Канада. Английското адмиралтейство му възлага големи надежди. Започва се подготовката за откриване и завладяване на нови земи.

Първото околосветско плаване се извършва през периода 1768/1771 год., с кораба “Ендевор” (“Усърдие”). Екипажът е включвал 84 души и няколко видни учени. Тежкото въоръжение на кораба се е състояло от 22 топа. Целта на експедицията- разширяване задморските владения на Британската империя. Трябвало да се пресече Тихия океан, южно от екватора, между 35º и 40° паралел.

Кук се отправя на запад, преминава през Магелановия проток и наскоро открива остров Таити. Вождът на острова Обереа приема любезно Кук, а неговият главен жрец Тупия, по негово желание бива приет на кораба, в качеството на преводач. След известно плаване, по указание на Тупия, Кук открива четири малки острова (Подветрени), наречени Дружествени.

След повече от 2 500 км, експедицията достига източните брегове на Северния остров на Нова Зеландия. Продължавайки на северозапад, заобикаля п-ов Оклънд и стига до проток, който нарича Кралица Шарлота (днещният Куков проток). Кук очертава 3 800 км от бреговата линия, като установява, че това е остров, а не търсеният материк.

Местното население маорите са били людоеди, чийто жреци са им внушавали, че когато убитият враг бъде изяден ще бъде взета неговата сила и способност. Дори е имало “сезон за ядене на човешко месо”, когато цели избити племена са се отзовавали върху софрата на победителите.

След Нова Зеландия Кук продължава на запад, изследва източните брегове на Австралия, след което спира в пристанището Батавия на о-в Ява, за ремонт на кораба. През това време болните от цинга се излекуват, но маларията покосява много от моряците, в това число и таитянинът Тупия, който не успява да види Англия.

По-нататъшният път на Кук бил на запад и прекосяването на Индийския океан. Стигайки Африка я заобикаля при нос Добра Надежда и навлиза в Атлантическия океан. След почти пет години плаване, на 12 юни 1771 год., експедицията на Джеймс Кук се завръща в Англия- извършено е първото негово, околосветско плаване.

Второто околосветско плаване на Кук се извършва през периода 1772/1775 год., на което главната цел е била откриването на Южният материк. Експедицията се е състояла от два кораба- “Резолюшън” (“Решителност”), под командата на Джеймс Кук и “Адвенчер” (“Приключение”), начело с Тобайс Фюрно. Този път плаването започва в източна посока. На 13 юли 1772 год., флотилията потегля, като заобикаля нос Добра Надежда (Южна Африка) и се отправя в големите южни географски ширини. Опитите да открият търсеният материк се оказват безуспешни. Отправят се към Нова Зеландия, където на 26 март 1773 год., след четиримесечно плаване Кук хвърля котва на югозападните брегове на Южния о-в. По уговорка Фюрно е трябвало да го чака в протока между двата острова на Нова Зеландия, затова и Кук се отправил на север. След срещата на двамата капитани, Кук се отправя на изток да изследва архипелага Туамоту, а Фюрно остава край източните брегове на Нова Зеландия, поради липса на прясна вода и силни ветрове.

На 17 август 1773 година, Кук стига бреговете на о-в Таити, престоява известно време, а при отпътуването си взема туземеца Омай, който преживява две години в Англия, обграден от внимание и грижи, и при третото околосветско плаване на Кук е върнат в родината си.

След посещението на островите Тонга, наречени от Кук “Острови на дружбата” или “Приятелските острови”, той решава отново да се отправи към Нова Зеландия, за да търси Фюрно.

А по това време, ето какво се е случило с “Адвенчер” на Фюрно. При подготовката си за плаване, Фюрно изпраща лодка с 10 души, начело с моряка Рау, на острова за зеленчуци. След като никой от тях не се завръща, бива изпратен отряд от 10 души за търсене, под командата на заместника на Фюрно- Барни. При търсенето, моряците се натъкват на лодка край брега, в която е имало късове прясно месо. В рапорта си Барни докладва следното: “ намерихме 20 закрити кошници, привързани с върви и ….напълнени с печено месо и папратови корени, употребявани от туземците вместо хляб. Като поразровихме кошниците намерихме обувки и човешка ръка. По буквите Т.Х., татуирани на ръката веднага разбрахме, че това е ръката на Томас Хил”…..

При по-нататъшното търсене Барни е забелязал в съседния залив дим. Когато доближава мястото той стреля срещу групата маорийци, които се разбягват. По брега откриват, разхвърлени главите, сърцата и белите дробове на моряците, а наблизо кучета, с ръмжене са се ровили в окървавени вътрешности….Барни и хората му са вцепенени от картината. Причината за това е било караницата между англичаните и група маорийци, при която моряците стрелят и убиват двама туземци.

На 23 декември 1773 год., Фюрно вдига котва, но поради силният вятър, чак в началото на януари 1774 год., навлиза в открити води. Плавайки на изток той заобикаля нос Хорн, пресича Атлантическия океан и в средата на 1774 год., се завръща в Англия.

През това време Кук е продължавал да търси Южния континент в големите южни географски ширини. След продължително студуване, “Резолюшън” се отправил на север, посещавайки редица острови, някои от които Кук открива при първото си околосветско плаване. На 27 юли 1775 год., след три години и осемнадесет дни, Джеймс Кук се завръща в Англия, завършвайки второто си околосветско плаване. За изключителните му заслуги е произведен в чин капитан първи ранг.

Една нова идея е обхванала английските власти- откриването на северния проток между Атлантически и Тихи океан, край бреговете на Америка или Азия. Започва подготовката на нова експедиция, в която се включват корабите “Резолюшън” (“Решителност”), участвал във второто плаване и “Дисковери” (“Откритие”). За командир на експедицията е бил назначен Кук, с помощник Джон Гор, а вторият кораб се е командвал от Чарлз Кларк. Освен откриване на северния проток, на Кук е била възложена и задачата да присъедини към короната още неоткрити земи.

Започва третото околосветско плаване на кап. Джеймс Кук, обхващащо периода 1776/1779 год.

На 14 юли 1776 год., “Резолюшън” излязъл от Ла Манш в открити води и на 18 октомври стигнал нос Добра Надежда, където изчакал другия кораб от експедицията- “Дисковери”. На “Резолюшън” е бил качен таитянинът Омай, за да бъде върнат в родината му.

Двата кораба пресичат Индийски океан и на 26 януари 1777 год., хвърлят котва край бреговете на Вандименова земя (остров Тасмания). По-късно на 12 февруари 1777 год. корабите стигат Нова Зеландия, като се установяват в залива, където загиват хората на Фюрно. Кук не отмъщава за това, а подарява на туземците овце, за да ги отглеждат и да се откажат от людоедството. Наскоро напуска Нова Зеландия и отплава на север, към островите Хапаи (Хаваи). Пътьом, Кук се спира за известно време на о-в Таити, където оставят Омай, изграждат му къща и му подаряват европейски домашни животни. След близо двумесечен престой експедицията се отправя на север към Хапаи. На 18 януари 1778 год., Кук достига централната група от Хавайските острови, която нарича Сандвичеви, на името на Сандвич, главният лорд на адмиралтейството. Към пристигналите европейци са се доближили лодки с туземци, дружелюбно настроени, като езикът им бил сходен с този на таитяните. Те са поднесли подаръци- прасета и плодове, както са постъпили и таитяните. На Кук му се харесало това, но е трябвало да се заеме с откриването на северния проток. На 2 февруари 1778 год., той се отправя на североизток и не след дълго пред него се очертал силуетът на “Нови Албион”- тихоокеанският бряг на Северна Америка. Достигнал Аляска и Берингово море, видял и северозападния край на Сееверна Америка, който нарекъл Принц Уелски. Кук приближил п-в Чукотка, заобиколил нос Дежньов, преминал през Беринговия проток в югоизточно направление и се отправил към по-големите северни географски ширини. След внимателно изучаване на бреговете и повторен опит да достигне по на север, по пътя си срещал все повече ледове. Приближаващата зима го принудила да потърси места с по-мек климат и да продължи изследването през следващото лято. По обратния път той се върнал на о-в Уналушки, където отново се срещнал с руси, които му дават ценни сведения за северните части на Тихи океан и му показали ръкописни карти. По-късно Кук се отправя към Хавайските острови, с цел докато трае зимата, подробно да ги проучи. Месец след завръщането си на Хавайските острови, той открива о-в Мауи, а наскоро след това и о-в Хавай. Тук по внушение на жреците Кук бил посрещнат като божество. При неговата поява всички туземци са паднали на земята по очи, след което жреците го въвеждат в храма. Капитанът разрешил да го намажат с благовонни масла и да го украсят с цветя. Това е траело с месеци. Хранели са го с печено свинско месо, което предварително сдъвквали, въпреки отвращението му от това. Англичаните били доволни, но не така е мислел върховният вожд и подчинените му вождове, които неведнъж са питали, кога чужденците ще си заминават. Служенето на хавайците на новия бог е било тежко бреме, тъй като Кук е изисквал много провизии и други неща за корабите и екипажите им. Това е било нарушение на строги забрани (“табу”), което се е наказвало със смърт. Но хавайците търпели това, докато смятали капитана за безсмъртен бог.

На 4 февруари 1779 год., корабите напускат пристанището, но наскоро поради повреда на “Резолюшън” те се връщат обратно. Настроението на островитяните рязко се променя, поради мисълта им, че чужденците ще останат завинаги тук. Някои от вождовете забраняват да се помага на екипажите, при снабдяването с прясна вода. Стават и стълкновения, при едно от които, един от вождовете е ударен с весло по главата и изпада в безсъзнание. Туземците започват да замерят моряците с камъни. Когато Кук узнава, че от корабите е открадната голяма лодка решава да накаже крадците. На 14 февруари той слиза на брега с отряд от 10 души, като през същото време, моряци от друга лодка обстрелват друга лодка и убиват друг вожд. Тогава многобройната тълпа хавайци отпращат жените и децата си и се въоръжават с камъни и копия. Кук стреля в тълпата, убива един от туземците, а негов офицер убива друг с приклада на пушката си. Капитанът отново стреля срещу трети хаваец, а през това време от брега се е сипела градушка от камъни. Моряците се втурват към приближаващите ги спасителни лодки. След тях се хвърлят и офицерите, Кук вървял последен- знаел е, че всички не могагт да се поберат в близката лодка. В лявата си ръка капитанът е държал оръжието си, а с дясната е прикривал главата си от сипещите се камъни. Видяли паниката, хавайците се втурват да догонят бегълците. Едно копие се забива във врата на Кук, той политнал във водата и изтърва оръжието си, но веднага е скочил и извикал: “Помогнете!” Друго копие го пронизало изцяло. Тялото му било разсечено на части и изпратено на вождовете в острова.

За назидание, моряците слизат на сушата, опустошават цели селища, отрязват главите на двама туземци и ги окачват на мачтите. Тогава един от вождовете е донесъл в пакет главата, китките на ръцете на Кук (едната от тях познали по стар белег) и някои други останки от загиналият капитан. Всичко било поставено в ковчег и спуснато в морето. Така завършва трагично животът на великият мореплавател Джеймс Кук.

След кратки стълкновения с островитяните, на 28 февруари 1779 год., под командата на заместникът на Кук, Чарлз Кларк, експедицията се отправя на север. Прекосяват Чукотско море и се отбиват на Камчатка, където русите им оказват добро гостоприемство. След преминаването на Беринговия проток Кларк се насочва на север и достига 70° с.ш., където ледовете му препречват пътя. При обратното пътуване кап. Кларк умира, а неговият заместник кап. Хорн поема експедицията и на 4 октомври 1780 год., се завръща в Англия. В Англия, смъртта на Кук е зачетена чрез всеобщ траур. Лондонското кралско дружество, на което капитанът е бил член е пуснало в негова чест медал.

 

Още новини от Бургас

От МВР предупреждават за зачестяване на домовите кражби през празниците

Традиционно в дните около празниците броят на взломните кражби и обирите на жилища в цялата страна рязко се увеличава. Семействата масово тръгват на път и… Прочети още »
  • Преди 480 века неандерталците са ползвали антибиотици и обезболяващи Преди 480 века неандерталците са ползвали ант
  • Първите фараони са били от Балканите Първите фараони са били от Балканите
  • Черно море - люлка на велики древни цивилизации Черно море - люлка на велики древни цивилизац
  • 104 години от Първия геноцид в Европа - срещу тракийци 104 години от Първия геноцид в Европа - срещу
  • Най-простото обяснение, какво е доларът Най-простото обяснение, какво е доларът
  • Митът "681-ва година" Митът "681-ва година"
  • Смъртта на Хипатия – началото на упадъка Смъртта на Хипатия – началото на упадъка
  • Ленин се промъква в Русия в запечатан влак Ленин се промъква в Русия в запечатан влак
  • Метресите на кралете, запомнени от историята Метресите на кралете, запомнени от историята
  • Подземните крепости на Третия райх Подземните крепости на Третия райх
  • Процесът с най–позорна слава в историята Процесът с най–позорна слава в историята
  • Копието на Лонгин Копието на Лонгин

Не пропускайте