Започнали да строят паметника на Освобождението без проект, чакали 3 години

Започнали да строят паметника на Освобождението без проект, чакали 3 години

Петък, 03 Март 2017 07:26
Когато стане въпрос за връх Шипка, почти няма българин, който да не знае следните широко известни исторически факта:

- Шипка е връх в Централна Стара планина, където са се водили епичните Шипченски боеве по време на Руско-турската освободителна война.

- Върхът символизира героизма и саможертвата на руси и българи за освобождението на България от Османско робство. Народната признателност и благодарност към паметта на хилядите воини, дали живота си за нашата свобода, са намерили веществен израз в повече от 440 паметника, издигнати на различни места в България, но най-впечатляващ е Паметникът на свободата, издигнат на връх Шипка.

- Паметникът на свободата е висок 31,5 м. „На борците за свободата" – гласи надписът с метални букви, поставен над главния вход от северната му страна, а над него е издигнат огромен бронзов лъв с дължина 8 м, височина 4 м и тегло 28 тона.

- Паметникът е открит на 26 август 1934 г. лично от цар Борис ІІІ. При откриването са присъствали над 100 000 души от които 80 живи опълченци, преки участници в епичните боеве.

- Великият български поет Иван Вазов е написал епичното стихотворение "Опълченците на Шипка", което едва ли има българин, който да не е чувал за него.

Но има други, малко известни и любопитни факти, за които или не се пише или просто се пренебрегват.


 
Преди всичко спорът:

1. Къде точно е върхът Шипка?

Истинският връх Шипка се намира на север от главното било и превала на прохода и на запад от шосето на около 300 м северно от съвременния паркинг и ресторантчетата около него. Висок е 1232 м. На този връх се е намирало главното командване при отбраната на прохода. Върхът, където се намира днес Паметникът на Свободата, е връх "Свети Никола" и е висок 1326 м. По времето на социалистическия период е имало практика, много градове и исторически места да се преименуват. И връх Свети Никола не е пощаден и през 1951 г. с указ му е дадено ново име - връх "Столетов" (на името на генерал Николай Столетов, командирът на Шипченския отряд, към който са причислени и 5 дружини български опълченци.) В това не е имало нищо лошо, но по незнайни причини през 1977 г., комунистическото управление отново "решава" да преименува името на върха, като уж връща историческото му име "Шипка". Но става истинска бъркотия, защото връх Шипка вече съществува, и с това преименуване всъщност с едно и също име се именуват два различни върха. Коя умна глава е сторила тази глупост не е известно, но след като се разбира за грешката, на истинския връх Шипка се дава също ново име "Малка шипка". Така че днешния връх Шипка е "изкуствено" преместен с около 1 км на юг и е поставен на мястото на връх "Свети Никола". Типично за българските абсурди.



2. Как е построен Паметникът на Свободата?

Идеята за изграждането на паметник е предложена още на заседание на Учредителното народно събрание във Велико Търново през 1879 г. Но тази идея не се осъществява на практика за повече от 45 години. Все пак, на местата където са се водили Шипченските боеве, още през 1880 и 1881 г. са построени множество възпоминателни паметници, най-големия от които е Големия руски паметник, на мястото където е била "Стоманената батарея". На самия връх "Свети Никола" е имало сравнително малък възпоминателен паметник (на мястото където днес се намира "вечния огън").

Едва през 1921 г. на конгрес на Опълченското поборническо дружество „Шипка” се взема решение, във връзка с 45-та годишнина от Шипченската епопея да се положат основите на монумент в памет на загиналите руски воини и български опълченци. Избрана е най- високата точка в околността - връх "Свети Никола".

На 24 август 1922г. по време на тържествата по случай 45-годишнината от Шипченската епопея е положен основният камък на паметника. Но... за самия паметник няма проект.

Изготвянето на проекта се забавя цели 3 години и накрая едва на 3 юни 1924 г е обявен конкурс за проект на паметника с краен срок 31 декември 1924 г. За съжаление резултатите от конкурса са анулирани. На 30 ноември 1925 се провежда втори конкурс. Най-висока оценка получава проектът на архитект Атанас Донков и скулптура Александър Андреев. На 3 февруари 1926 г е сключен договорът за започване на строежа с авторите на отличения проект.

Самият строеж започва през пролетта на 1926 г. под ръководството на инж. Богдан Горанов, арх. Минчо Заеков и инж. Иван Данчов. За главен майстор е назначен Илия Мъглов. Той обаче изкарал паметника до нивото на костницата, и поради суровите условия хората му се разбягали и изоставили строежа. Инж. Данчов назначава нов главен майстор - Пеньо Атанасов Колев от с Дралфа Търговищко, познат още като Пеньо Бомбето, защото постоянно и винаги носел бомбе.



През летата на 1927, 1928 и 1929г. кипи усилената строителна дейност. Три години Пеньо Бомбето и хората му строили паметника. Работниците с нечовешки мъки издържали тежкото изпитание: Кънчо Кавръков от с. Шипка бил майстор на ваденето на камъни. Каменоделците Генчо Ваков, Илия Рашков, Георги Иванов, братята Христо и Георги Димитрови и още десетина души от Габровско с длета оформяли камъните за строежа. Грубите камъни се извозвали от кариерата до върха с два чифта биволи чрез специално изработени метални коли. В една кола можело да се превозят до един тон каменни блокове доломит. Пясъкът са го карали от Мъглиж и Енина до Шипка с каруци, а оттам към върха в сандъци, натоварени на 40 каракачански катъра. Нямало дори коларски път до върха, защото ерозията заличила стария път през прохода. Хората от Шипка и Мъглиж направили нов път доброволно. Цимента, бетонното желязо и дървения материал превозвали от Казанлък до с. Шипка с камиони, а до върха с катърите, волски коли и конски каруци. Времето в планината много често било мъгливо и дъждовно. Строежът върви трудно и бавно.

Каменната кула е завършена в груб строеж едва през лятото на 1929 година. Но през септември същата година строежът изведнъж се спира по ... политически причини.

Както е известно от историята, след Междусъюзническата и Първата Световна война, България претърпява две национални катастрофи и като бита страна трябва да се подчинява на редица международни споразумения.


Още новини от Бургас

Затварят за ремонт пътя Средец - Равнец

Поради ремонтни дейности на път III- 7909 Средец- кв. Меден рудник- кв.Горно Езерово-Братово- Равнец от км 4+000 до км 12+400 е необходимо затварянето на пътя… Прочети още »
  • Черно море - люлка на велики древни цивилизации Черно море - люлка на велики древни цивилизац
  • 104 години от Първия геноцид в Европа - срещу тракийци 104 години от Първия геноцид в Европа - срещу
  • Най-простото обяснение, какво е доларът Най-простото обяснение, какво е доларът
  • Митът "681-ва година" Митът "681-ва година"
  • Смъртта на Хипатия – началото на упадъка Смъртта на Хипатия – началото на упадъка
  • Ленин се промъква в Русия в запечатан влак Ленин се промъква в Русия в запечатан влак
  • Метресите на кралете, запомнени от историята Метресите на кралете, запомнени от историята
  • Подземните крепости на Третия райх Подземните крепости на Третия райх
  • Процесът с най–позорна слава в историята Процесът с най–позорна слава в историята
  • Копието на Лонгин Копието на Лонгин
  • Знамето на Стилияна - първообраз на днешния трибагреник Знамето на Стилияна - първообраз на днешния т
  • Започнали да строят паметника на Освобождението без проект, чакали 3 години Започнали да строят паметника на Освобождение

Не пропускайте