Копието на Лонгин

Копието на Лонгин

Събота, 04 Март 2017 01:00
Центурионът Гай Касий участвал в разпъването на Иисус Христос като официален представител на римския наместник Пилат Понтийски в Юдея. И с него е свързана легенда, в която вярвали велики крале, вождове и други владетели на света – легенда, недоказана и неопровергана и до днес…

Раждането на легендата
На Голгота центурионът наблюдавал легионерите, изпълняващи своята работа, и също като тях бил трогнат от смелостта и благородството на разпънатия. Но първосвещеникът Каиаф и старият съветник Анан желаели силно това да се случи колкото може по-скоро, като искали по този начин да докажат на хората, че Иисус не е никакъв Месия. И тогава Анан си спомнил, че никой не може да бъде екзекутиран в събота, тъй като това е празничен ден. Веднага настояли Пилат да им разреши да пречупят костите на разпънатите, за да издъхнат преди настъпването на нощта. Всичко това се случило след обяд в петък, 5 април 33 година.

Пилат се съгласил и на Голгота бил изпратен отряд стражници от йерусалимския храм. Капитанът, който ги водел, носел копието на Ирод Антипа – юдейския цар, което символизирало властта.

Копието било изковано по заповед на първосвещеника Финеес, за да символизира магическите сили, присъщи на кръвта на Богоизбрания народ – юдеите. Същото това копие-талисман послужило за пропуск за капитана, получил заповед да счупи костите на Христос…

Когато отрядът храмови стражници пристигнали на мястото на изпълнение на присъдата, римските войници се обърнали с гръб към тях – само Касий продължавал да следи случващото се, защото трябвало да състави подробен отчет за всичко. Той видял как разбили черепите и счупили костите на двамата разбойници, разпънати вляво и вдясно от Христос. Видът на безобразните им травми му внушавал такова отвращение, че центурионът решил да избави от мъките назарянина, чието смирено и храбро поведение трогнало сърцето му.

Касий насочил коня си към средния, високия кръст, и пронизал Иисус между 4 и 5 ребро. Това бил обичай, използван на бойното поле, за да се разбере наистина ли врагът е мъртъв: ако животът е напуснал тялото, раните му не кървят.

Не се знае със сигурност дали Гай Касий е взел копието-талисман от ръцете на капитана-израилтянин, за да направи това, което направил, или пък е извършил този акт на милосърдие с помощта на своето собствено копие. Копието станало доказателство за възкресението на Христос, защото нанесената рана се оказала и на тънкото (астралното) тяло на Месията, в което той се представил пред духовното зрение на апостолите. За първите християни това било потвърждение на действително настъпилото Възкресение.

Гай Касий се покръстил в християнство и станал за всички Лонгин – човекът с копието. Първата християнска община в Йерусалим го почитала като герой и дори като светия – той бил свидетел на всемирно чудо: изтичането на Христовата кръв от тялото, с която бил отбелязан нов съюз (нов завет) между Бога и хората. Копието, с което Лонгин пронизал тялото на Иисус, се превърнало в една от най-важните реликви в християнския свят.

Това копие е свързано и със странна легенда: смятало се, че онзи, който го притежава и знае за неговото могъщество, владее света, за да се осъществи в него Доброто или Злото. Удивителното е, че тази легенда е намерила своето потвърждение в изминалите десетилетия и може би именно на нея човечеството дължи ужасите на фашизма и Втората световна война…

Талисманът на властта
През 1957 г. някой си Валтер Щайн от Виена по неизвестни причини починал, три дни след като решил да напише историята на Копието на съдбата през ХХ век. Специалист по Средновековие и мистика, той още като студент бил заинтригуван от тайната на Светия Граал и копието-талисман. По тази причина животът го сблъскал с младия Адолф Хитлер, който узнал легендата за копието и провел собствено разследване на съдбата на тази реликва. Когато я видял и изпитал мистично озарение, Хитлер се уверил, че му е предназначено да изиграе велика роля в историята. Оттогава у бъдещия фюрер се зародил устойчивият интерес към окултизма и други тайни науки. Именно Хитлер разказал на Щайн за съдбата на копието след мъченическата смърт на Иисус. Малко преди да почине, Щайн преразказал тази история на своя приятел от Франция Тревър Равенскрофт.

Адолф разказал на Щайн, че е изучил много литература, търсейки следите на копието, и открил, че в Европа те са най-малко три! Едното е във Ватикана, но съдейки по всичко, самата църква не вярва особено в неговата автентичност. Второто се намира в Краков, но Хитлер изяснил, че то е само дубликат на хофбургското копие.

Фюрерът чел някъде, че копието „се разхождало” из Европа от III век. През IV – VII столетие то е било у великите вождове на варварите (готи, визиготи и др.), които тормозели Римската империя. Било е и в ръцете на римските императори, на Карл Велики, обединил под меча си почти цяла Западна Европа, и на Отон I – основателят на Свещената Римска империя. Хитлер установил, че 45 монарси са притежавали Копието на Съдбата в продължение на хиляда години след Карл Велики (VIII – IХ в.). Това го убедило, че разказът за талисмана не е просто приказка – няма такива случайни съвпадения.

Затова, завладявайки Австрия, фюрерът веднага „сложил ръка” на съкровищата на Хофбург, като ги обявил за древно достояние на германската нация. Копието и други ценности били пренесени в Нюрнберг – по странно стечение на обстоятелствата това е градът, където са завършили живота си много от ръководителите на Третия райх. Там ценностите се съхранявали до 1945 година в специално подземно скривалище, а след това попаднали у американците.

Генерал Айзенхауер знаел легендата за Копието на Съдбата. Той знаел и че Америка смята да хвърли атомни бомби над японските градове; предвидил и това, че й предстои конфронтация със Съветите. За него, вярващия в могъществото на свещеното копие, ужасите, които се вършели в Германия при Хитлер, и нейното поражение били достатъчни, за да се постарае по-скоро да се избави от опасния талисман. В резултат през 1946 г. Копието на Съдбата отново попада в Залата на съкровищата на Хофбургския музей.

То почива на същото място, където за първи път го видял младият Хитлер, а залата е отворена за посещение всеки ден…

Как да се обясни способността на Копието на Съдбата да оказва такова силно влияние върху човешката история? Притежава ли то някаква магическа сила? Какво се случва с притежателите му: дали те биха постигнали такива успехи, ако не разполагаха с тази реликва?…

Никой не знае отговорите на тези въпроси. Реликвите, запазени след смъртта на Христос, са много: кръстът, тръненият венец, чашата Граал, пироните, покривалото-плащеница. И някои от тях са „живи” и днес. Може би тези загадъчни светини играят различна роля в нашия свят? Добре е например копието да остане „в изгнание”, защото вече е донесло доста беди. Но нали някой ден ще се появи новият му собственик. От коя страна ще дойде той: от страната на силите на Доброто или на силите на Злото?…

Още новини от Бургас

Обвинен за контрабанда на боеприпаси турчин пак иска свобода

На 30.03 от 14 ч. в Апелативен съд Бургас ще бъде разгледана жалбата на турския гражданин Байрам Караджа, привлечен като обвиняем за контрабанда на боеприпаси… Прочети още »
  • Черно море - люлка на велики древни цивилизации Черно море - люлка на велики древни цивилизац
  • 104 години от Първия геноцид в Европа - срещу тракийци 104 години от Първия геноцид в Европа - срещу
  • Най-простото обяснение, какво е доларът Най-простото обяснение, какво е доларът
  • Митът "681-ва година" Митът "681-ва година"
  • Смъртта на Хипатия – началото на упадъка Смъртта на Хипатия – началото на упадъка
  • Ленин се промъква в Русия в запечатан влак Ленин се промъква в Русия в запечатан влак
  • Метресите на кралете, запомнени от историята Метресите на кралете, запомнени от историята
  • Подземните крепости на Третия райх Подземните крепости на Третия райх
  • Процесът с най–позорна слава в историята Процесът с най–позорна слава в историята
  • Копието на Лонгин Копието на Лонгин
  • Знамето на Стилияна - първообраз на днешния трибагреник Знамето на Стилияна - първообраз на днешния т
  • Започнали да строят паметника на Освобождението без проект, чакали 3 години Започнали да строят паметника на Освобождение

Не пропускайте