Приказка за честните бомби

Приказка за честните бомби

Четвъртък, 24 Март 2016 11:57
Представете си, че влизате в клетката на много свиреп тигър, приближавате се , шибвате го по носа с къса пръчица и му казвате: „Знам, че си лош, лош, лош, толкова си лош, че направо съм ти обиден! И сега, ако вземеш да ме изядеш, направо никак няма да е честно!” Не си ли го представяте? Не ви ли изглежда логично такова поведение, ако не съвсем, то поне малко логично? Не? Сигурни ли сте? Напълно сигурни? Абсолютно? Разочаровате ме! А толкова вярвах във вас…

На 22 март 2016 г. в столицата на Европа бомби разкъсаха хора. Запланирано, целенасочено, професионално убийство. Жертвите са 32, ранените – над 200. Засега. Отговорността пое Ислямска държава. На другия ден бойците й почерпиха с бонбони за добре свършената работа, разпространиха снимки в интернет и ги озаглавиха: „радост от светата атака срещу кръстоносците в Брюксел”. „Светата атака”, запомнете това. Те ни казват: ще ви убиваме, ще убиваме децата ви, жените ви, майките ви, защото това е свято. А светите неща не се обсъждат, те единствено се приемат.

Сега да не си помислите, че ние не реагирахме? Светкавично даже реагирахме – и то как! Чрез водача на нацията заявихме ясно, категорично и безкомпромисно, че това направо не е честно! И светът се вкамени от респект. Можете ли да си представите – в столицата на Европа, на метри от най-високите й институции, в близост до Главната квартира на НАТО се леят реки от невинна кръв, а българите чрез своя водач  мърморят:”не е честно”. Същите българи, които „железният канцлер” Бисмарк нарече „прусаците на Балканите” заради високия им дух и непоколебимата воля.

И си мисля, че един мъж може да е инженер, може да е ас в бойните изкуства, може да е доктор на науките или офицер, а даже и генерал /то пък в нашия случай изброеното е заедно!/, но когато заплаха надвисне над семейството, над дома, над страната или народа му, той се превръща в едно-единствено нещо. Превръща се в звяр, готов да убива или да умре, за да запази децата си. Може и да не звучи честно, но това е част от офицерската чест.

Това генералите ни явно са забравили или – още по-лошо – никога не са го научили. Както го знаеха капитаните ни, когато победиха вражеските генерали във войната, която светът нарече „войната на капитаните срещу генералите”, когато при Сливница, Гургулят и Пирот насметоха сърбите. Същите сърби, които пък само преди около 20 години се изправиха заради земята и народа си не срещу кой да е, а срещу могъщите САЩ, сваляха американски стелтове и с убийствена балканска ирония пишеха по останките им „Извинете, не ви видяхме!”

Но да се върнем в действителността. В края на миналата година писах за опасността от верския фанатизъм и ислямски тероризъм. Както и за вероятността това да се случи в сърцето на Европа. Случи се, не ни отмина. И нямаше как да ни отмине, щом втренчени в либералното си благополучие европейските държави неглижираха опазването на границите и целенасочената работа на охранителните си служби. Въобще нямам предвид моята държава – тук нещата са ясни, разграден двор сме отвсякъде, армията и полицията се мобилизират само когато воюват за заплати, стаж и пенсии, службите са разбити и демотивирани, цари некомпетентност, а, защо не, и нездравословна заинтересованост.

Мисли ли някой, че без оперативна работа с внедрени във всички групи /действащи и потенциални/ на терористите, може да се бори с тероризма?  Възможен ли е без наблюдение и контрол на техните контакти, движението им, връзките, финансирането им краен успех срещу тях. Убеден съм, че другите страни знаят и могат да правят това, въпросът е – защо го проспаха. Освен да е, защото полегнаха на тезата на германския канцлер:”Вие елате сега, а другото – дано ни отмине”. Ами, не ни отмина. И нямаше как. Тук пак не говоря за нашите показни полицейски учения – в крайна сметка това не е нито хумореска, нито фейлетон.
Казах и това, че църквата чрез своите водачи трябва да се погрижи за паството си. Ето че папата и вселенският патриарх в своя историческа среща призоваха за световно единение на християнството. Сега остава другите лидери да разберат посланието. И да си спомнят за почерпката с бонбони за „светата атака срещу кръстоносците…” Пък, ако не помнят, да им припомним, че никъде в светото писание не е казано, че Новият завет отменя Стария. А в него пише: „Око за око…”

Упорито не искаме да проумеем, че ще се наложи още един – последен кръстоносен поход. Този път не към светите, а за опазване на нашите земи. Но ще ни принудят да го проумеем. А ако не проумеем нуждата от този кръстоносен поход, ще ни остане единствено да свикнем със сюнета и фереджето. И да разказваме на децата си приказката за това, че бомбите могат да бъдат и честни.  

Бранимир Петров
   

Още новини от Релакс

Бременната Аланис шокира гола в басейн

Канадската певица Аланис Морисет шокира последователите си в социалните мрежи, като публикува снимка, на която тя е чисто гола под водата в басейн. Докато се… Прочети още »
  • Защо норвежците са най-щастливите хора на света? Защо норвежците са най-щастливите хора на све
  • Деца на автопилот Деца на автопилот
  • Хайде, излъжи ме! Хайде, излъжи ме!
  • „К’во не чу?“ още, българино? „К’во не чу?“ още, българино?
  • Сигурни ли сте, че Тръмп греши за предубедените медии? Сигурни ли сте, че Тръмп греши за предубедени
  • Защо артистите искат да стават политици Защо артистите искат да стават политици
  • За Левски и българската „признателност“.Днес бъка от Хаджи Иванчо Хаджипенчовци! За Левски и българската „признателност“.Днес
  • 1% от българите измират по пътищата 1% от българите измират по пътищата
  • Празникът на лудостта Празникът на лудостта
  • Внимание, българи! Ще има втори Народен съд!? Бедните хора лягат и стават с омраза Внимание, българи! Ще има втори Народен съд!?
  • За глупостта и реформите За глупостта и реформите
  • С какво ще запомним президента Плевнелиев С какво ще запомним президента Плевнелиев

Не пропускайте